11.11.2016 г., 14:20  

През сто години

514 1 2

Това, което е в очите ти

не съм го виждала от сто години.

Прости, за вечното ми тичане –

през твоя свят за малко минах...

Аз знам, че някъде със теб

вселените ни се пресичат.

Но в черната ни дупка с теб

сърцата ни със страх обичат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кратък и хубав стих. Може би заобикалящите ни светове също живеят в черна дупка /или в черна бъчва/. Затова, дори и когато обичаме, обичаме със страх, без да можем да се отпуснем докрай. Поздравление, Радка!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...