rozza (Радка Миндова)
365 4260
11.11.2016 г., 14:20 ч.  

През сто години 

  Поезия » Любовна
332 1 2

Това, което е в очите ти

не съм го виждала от сто години.

Прости, за вечното ми тичане –

през твоя свят за малко минах...

Аз знам, че някъде със теб

вселените ни се пресичат.

Но в черната ни дупка с теб

сърцата ни със страх обичат...

© Радка Миндова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кратък и хубав стих. Може би заобикалящите ни светове също живеят в черна дупка /или в черна бъчва/. Затова, дори и когато обичаме, обичаме със страх, без да можем да се отпуснем докрай. Поздравление, Радка!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??