PaRaDigm (Рая)
8 21
26 июн. 2012 г., 15:00

През свода на кръпки 

  Поэзия
1037 0 9

 

 

През свода на кръпки,

         под будни клепачи,

                със сънени стъпки

                        се спускаше здрача

и с устни безмълвни,

          с нашепващи пръсти

                  за миг ме обгръща,

                        за миг те обгръща.

И колко е странно

          нали сме уж двама,

                 а някак студено,

                       студено ми стана.

Пак тази пра-стара

           история пак ли -

                любов ли догаря,

                       изстиват ли факли?

Щом няма въпроси

           и отговор няма

                ех, бяхме едно, а

                       сега ще сме двама

човеци различни,

          май - антипатични,

                и категорично

                       съвсем необични.

Аз тръгвам надясно,

          ти тръгваш наляво -

                 в следите неясни

                       съвсем се здрачава

от спомени  шепа

           под будни клепачи.

                 И може би следва

                       сега да заплача.

И може би следва

            след мен да извикаш.

                Аз нещо да кажа,

                       ти нещо да питаш…

Във вечер такава

             как, как да си тръгнеш?

                 Виж само луната

                        колко е жълта!

Сякаш по филмов

           сценарий е всичко:

                  умерено тъжно

                         и тъй романтично,

филм гледан, ех, поне

           няколко пъти

                  и затова ни е

                          толкова тъпо.

Познатата роля

          всеки изкара,

                 а после потегли

                         към своята гара.

В празните стъпки

           стаява се здрачът…

                  Само че никак

                         не мога да плача.

© Рая Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??