През сън очи не спят
Капчица по капчица
времето
се стича,
съня ти
разсъблича...
Луната
с обич кича
и идвам като дъжд.
Пространството
е влажно,
в мечтите
ласки свило,
преливащо -
прелива
до дъх от сетива.
Ухае тишината,
а въздуха
танцува,
зявихря се,
завихря,
а мислите кънтят.
Една милувка
нежност,
докосване на шепот,
през думи
с устни тихо
по клетките пълзят.
Очи в очи не спят.
По дланите
трептят
желания и мисли...
Сладни,
сладни
сънят...
От чувства се събирам
в сърцето ти
без бряг -
вълни,
вълни в сънят...
Разливат се от обич,
по вените
горят...
А миглите - трепят ...
Задъхва се луната,
разтваря се
до цвят.
От обич часовете -
пълзят,
пълзят,
пълзят ...
Стрелките полудяват.
Часовникът
е спрял.
Мигът е сладкогласен,
до звучност
онемял ...
През сън
очи
не спят,
а думите валят
над нас:
кап-кап,
кап-кап...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Все права защищены
Кап кап - нека има капчици - изворччео на живот да бъде пълно 
