17 нояб. 2021 г., 22:35

През тъмното ако премина 

  Поэзия
330 1 4

Нощта задраска с остри нокти

неканена на моята врата.

Замъркаха на прага девет котки

разбрали, че не мога да заспя.

 

До скъсване опъват тънки нишки          

размисли в минорната тоналност.                    

Мълчана нощ, тъкана от въздишки…

Редят звездите знака за безкрайност.     

 

Изкачвах върхове! Потъвах в бездна!

В сълзѝ се давех! И горчилка пих!

Но всяко утро срещах със надежда.

Превръщах чувствата във стих!

 

А от Луната научих, (нали е жена

и така добре ме разбира),

че мога да бъда любов, светлина,

през тъмното ако успея да премина!

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз наистина го написах на един дъх в тежка безсънна нощ... Може би можеше да е по-добре огледано, но... това "родих", както го почувствах ... Още веднъж ти благодаря, Сенилга.
  • Потрясающе
  • Аз наистина съм ви благодарна за приятелската забележка. Имам нужда от такива за ориентир. Благодаря ти, ИнаКалина!
  • Харесва ми идеята, обаче всеки стих е със своя мелодия и ритъм, наистина като писано малко като "през тъмното"..
Предложения
: ??:??