През тъмното ако премина
Нощта задраска с остри нокти
неканена на моята врата.
Замъркаха на прага девет котки
разбрали, че не мога да заспя.
До скъсване опъват тънки нишки
размисли в минорната тоналност.
Мълчана нощ, тъкана от въздишки…
Редят звездите знака за безкрайност.
Изкачвах върхове! Потъвах в бездна!
В сълзѝ се давех! И горчилка пих!
Но всяко утро срещах със надежда.
Превръщах чувствата във стих!
А от Луната научих, (нали е жена
и така добре ме разбира),
че мога да бъда любов, светлина,
през тъмното ако успея да премина!
© Даниела Виткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз наистина го написах на един дъх в тежка безсънна нощ... Може би можеше да е по-добре огледано, но... това "родих", както го почувствах ...
Още веднъж ти благодаря, Сенилга. -
Потрясающе
-
Аз наистина съм ви благодарна за приятелската забележка. Имам нужда от такива за ориентир. Благодаря ти, ИнаКалина!
-
Харесва ми идеята, обаче всеки стих е със своя мелодия и ритъм, наистина като писано малко като "през тъмното"..
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
