През всичкото
На „Кралицата на Крадците",
която никога не срещнах
след края на един август
През всичкото
Това мълчание в което те следвах
За да отпиеш на глътки
От мен
Времето което ни беше недостатъчно
И цяла вечност дълго
Аз търпях
А ти усмихнато
Помахваше с ръка
Ще се видим после
И ме помоли
Да търпя
Аз търпях
И когато щастието в слабите ми колене
Събуди ново лято
Аз побързах да те посрещна
Нов август
Нови писма
И нови надежди
Целуна ме
И ме помоли да почакам
Аз търпях
И куфарите ти
Не бяха повече
От нужния багаж
Когато някой бяга
Защото за самолетите няма граници
И ти усмихнато
Помахваше с ръка
Ще се видим ли
Когато слънцето забрави
Океаните
И сутринта сервира ми кафе
Ще се видим ли
Пак някога
Където бяхме голите звезди
Завити в мекото небе
На залеза
Да чакам ли
Нов август
Помня като старо злато
Задъхано
На пресекулки
Навсякъде
Те има
И няма те
До мен
Да ме почувстваш
Вкусиш
И отпиеш
На глътки
Времето
Отдавна се е отпечатало
И златото позеленяло
Ти сигурно си ме забравила
Но аз те чакам
Аз търпя
08.08.08
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
