dexter_walrus (Десислав Илиев) dexter_walrus (Десислав Илиев)
561
Aug 9, 2008, 7:37 AM

През всичкото

  Poetry
675 0 6
 

На „Кралицата на Крадците",

която никога не срещнах

след края на един август

 

През всичкото

Това мълчание в което те следвах

За да отпиеш на глътки

От мен

Времето което ни беше недостатъчно

И цяла вечност дълго

Аз търпях

 

А ти усмихнато

Помахваше с ръка

 

Ще се видим после

И ме помоли

Да търпя

 

Аз търпях

 

И когато щастието в слабите ми колене

Събуди ново лято

Аз побързах да те посрещна

Нов август

Нови писма

И нови надежди

 

Целуна ме

И ме помоли да почакам

Аз търпях

 

И куфарите ти

Не бяха повече

От нужния багаж

Когато някой бяга

Защото за самолетите няма граници

 

И ти усмихнато

Помахваше с ръка

 

Ще се видим ли

Когато слънцето забрави

Океаните

И сутринта сервира ми кафе

Ще се видим ли

Пак някога

Където бяхме голите звезди

Завити в мекото небе

На залеза

Да чакам ли

 

Нов август

Помня като старо злато

Задъхано

На пресекулки

Навсякъде

Те има

И няма те

До мен

Да ме почувстваш

Вкусиш

И отпиеш

На глътки

 

Времето

Отдавна се е отпечатало

И златото позеленяло

Ти сигурно си ме забравила

Но аз те чакам

Аз търпя

 

 

08.08.08

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • just_die (Пенка Ковачева)
    just_die (Пенка Ковачева)
    Много впечатляващо и истинско!Това лято явно е оставило следа в твоята представа за "най-красивото чувство на света"...Надявам се тази представа да не е толкова болезнена..Поздравления,човече..
  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    СТРАХОТНО!!!
  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    ...
    Поздрав!
  • buba_muba (Буба)
    buba_muba (Буба)
    няколко пъти го чета и все не му се насищам-толкова ми е хуваво...не намирам дума за усещането от този стих-невероятен си!!!!
  • stefitopz (Стефка Георгиева )
    stefitopz (Стефка Георгиева )
    Навсякъде
    Те има
    И няма те

    ----------------

    На това се казва да ми вземеш думите...
    Трогна ме стихът ти. Поздрав!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0