dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
9.08.2008 г., 7:37 ч.

През всичкото 

  Поезия
522 0 6
 

На „Кралицата на Крадците",

която никога не срещнах

след края на един август

 

През всичкото

Това мълчание в което те следвах

За да отпиеш на глътки

От мен

Времето което ни беше недостатъчно

И цяла вечност дълго

Аз търпях

 

А ти усмихнато

Помахваше с ръка

 

Ще се видим после

И ме помоли

Да търпя

 

Аз търпях

 

И когато щастието в слабите ми колене

Събуди ново лято

Аз побързах да те посрещна

Нов август

Нови писма

И нови надежди

 

Целуна ме

И ме помоли да почакам

Аз търпях

 

И куфарите ти

Не бяха повече

От нужния багаж

Когато някой бяга

Защото за самолетите няма граници

 

И ти усмихнато

Помахваше с ръка

 

Ще се видим ли

Когато слънцето забрави

Океаните

И сутринта сервира ми кафе

Ще се видим ли

Пак някога

Където бяхме голите звезди

Завити в мекото небе

На залеза

Да чакам ли

 

Нов август

Помня като старо злато

Задъхано

На пресекулки

Навсякъде

Те има

И няма те

До мен

Да ме почувстваш

Вкусиш

И отпиеш

На глътки

 

Времето

Отдавна се е отпечатало

И златото позеленяло

Ти сигурно си ме забравила

Но аз те чакам

Аз търпя

 

 

08.08.08

© Десислав Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много впечатляващо и истинско!Това лято явно е оставило следа в твоята представа за "най-красивото чувство на света"...Надявам се тази представа да не е толкова болезнена..Поздравления,човече..
  • СТРАХОТНО!!!
  • ...
    Поздрав!
  • няколко пъти го чета и все не му се насищам-толкова ми е хуваво...не намирам дума за усещането от този стих-невероятен си!!!!
  • Навсякъде
    Те има
    И няма те

    ----------------

    На това се казва да ми вземеш думите...
    Трогна ме стихът ти. Поздрав!!!
  • Боже...колко е хубаво...невероятно хубаво...
Предложения
: ??:??