През всичкото
На „Кралицата на Крадците",
която никога не срещнах
след края на един август
През всичкото
Това мълчание в което те следвах
За да отпиеш на глътки
От мен
Времето което ни беше недостатъчно
И цяла вечност дълго
Аз търпях
А ти усмихнато
Помахваше с ръка
Ще се видим после
И ме помоли
Да търпя
Аз търпях
И когато щастието в слабите ми колене
Събуди ново лято
Аз побързах да те посрещна
Нов август
Нови писма
И нови надежди
Целуна ме
И ме помоли да почакам
Аз търпях
И куфарите ти
Не бяха повече
От нужния багаж
Когато някой бяга
Защото за самолетите няма граници
И ти усмихнато
Помахваше с ръка
Ще се видим ли
Когато слънцето забрави
Океаните
И сутринта сервира ми кафе
Ще се видим ли
Пак някога
Където бяхме голите звезди
Завити в мекото небе
На залеза
Да чакам ли
Нов август
Помня като старо злато
Задъхано
На пресекулки
Навсякъде
Те има
И няма те
До мен
Да ме почувстваш
Вкусиш
И отпиеш
На глътки
Времето
Отдавна се е отпечатало
И златото позеленяло
Ти сигурно си ме забравила
Но аз те чакам
Аз търпя
08.08.08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
