20 сент. 2012 г., 10:07

Презареждане 

  Поэзия
650 0 2
От тази тежест във гърдите
щом въздуха не ми достига,
какво да чакам аз от дните,
покой когато не намирам.
И в кръг въртя се денонощно
не вярвам, че това се случва,
надолу да потъвам мощно
в тъма безстонна и беззвучна.
А казват, от ума си патим,
от него и ще се оправя,
пейзажа в който се удавям,
го сменям с друг - от Кирибати. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??