20 сент. 2012 г., 10:07
От тази тежест във гърдите
щом въздуха не ми достига,
какво да чакам аз от дните,
покой когато не намирам.
И в кръг въртя се денонощно
не вярвам, че това се случва,
надолу да потъвам мощно
в тъма безстонна и беззвучна.
А казват, от ума си патим,
от него и ще се оправя,
пейзажа в който се удавям,
го сменям с друг - от Кирибати. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация