Презареждане
От тази тежест във гърдите
щом въздуха не ми достига,
какво да чакам аз от дните,
покой когато не намирам.
И в кръг въртя се денонощно
не вярвам, че това се случва,
надолу да потъвам мощно
в тъма безстонна и беззвучна.
А казват, от ума си патим,
от него и ще се оправя,
пейзажа в който се удавям,
го сменям с друг - от Кирибати.
Лежерна музика от кея.
Сънувам ли? Това не зная.
Но как ми идва да запея,
защото чувствам, че съм в рая.
Изпълват ме красиви мисли.
Макар и с антидепресанти
намирам във живота смисъл
и знам, че само Бог ме пази.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
