joanna_vas (Йоанна)
223 460
3 мар. 2005 г., 12:26

При изгрев 

  Поэзия
769 0 3

При изгрев слънце, устни в пролетен венец
с ухание на отпечатък от червило,
мастило пъстро от пауново перо - писец
със обич листите до цвят е напоило.

По дъх разгърнали се думи в бяла стръв
улавят нежното ухание на дните,
а капчиците от игривоструйна кръв
са цветове от пазвите на висините.

Докосвам времето. Набъбват в капки дъжд
посоките от всички наши странства,
а откъм сочещия кръстопътя с пръст
се сливат слънчевите ни пространства.

От полъх в мислите се ражда див копнеж -
благоухания от цъфнали магнолии,
а по прозорците ... дантелената скреж
е нотопис на възходящи оратории...

Сърце с целувка ... Набелязано за теб,
танцува с трелите на пойна чучулига,
а ритъма на словореда - ред по ред 
в небето като обич ме издига ...

(И песента в сърцето ми не спира и не спира ...)

© Йоанна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Веси, живо е живо е
    И песента не секва Фабиана, а аз се усмихвам писателче )
  • Красиви са изгревите, обичам ги, носят надежда. Красив е стихът ти. И песента, която се лее никога да не секва!
  • Сърцето е живо,когато обича и го обичат!Подарявам ти и аз такова-с целувка!
Предложения
: ??:??