27 дек. 2013 г., 11:30

При мен се върни

898 0 0

ПРИ МЕН СЕ ВЪРНИ

 

Когато звъня, ти ми затваряш.

Омръзна ми. Не че те мразя.

Страхуваш се. Да не те опаря.

Защо думите все си погазваш.

 

Не зная колко на вратата ти тропат,

но телефонът ти все нахално звъни.

До късно вечер слушаш мъжкия ропот.

И все им казваш: По пътя друга хвани.

 

Лъган съм много, друго е при тебе.

Вече знам телефонът кога ще звъни.

На съдбата оставаш ми жребий.

Отивай при друг, но при мен се върни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...