Dec 27, 2013, 11:30 AM

При мен се върни

  Poetry » Love
897 0 0

ПРИ МЕН СЕ ВЪРНИ

 

Когато звъня, ти ми затваряш.

Омръзна ми. Не че те мразя.

Страхуваш се. Да не те опаря.

Защо думите все си погазваш.

 

Не зная колко на вратата ти тропат,

но телефонът ти все нахално звъни.

До късно вечер слушаш мъжкия ропот.

И все им казваш: По пътя друга хвани.

 

Лъган съм много, друго е при тебе.

Вече знам телефонът кога ще звъни.

На съдбата оставаш ми жребий.

Отивай при друг, но при мен се върни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...