Dec 27, 2013, 11:30 AM

При мен се върни

  Poetry » Love
899 0 0

ПРИ МЕН СЕ ВЪРНИ

 

Когато звъня, ти ми затваряш.

Омръзна ми. Не че те мразя.

Страхуваш се. Да не те опаря.

Защо думите все си погазваш.

 

Не зная колко на вратата ти тропат,

но телефонът ти все нахално звъни.

До късно вечер слушаш мъжкия ропот.

И все им казваш: По пътя друга хвани.

 

Лъган съм много, друго е при тебе.

Вече знам телефонът кога ще звъни.

На съдбата оставаш ми жребий.

Отивай при друг, но при мен се върни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...