Dec 27, 2013, 11:30 AM

При мен се върни

  Poetry » Love
893 0 0

ПРИ МЕН СЕ ВЪРНИ

 

Когато звъня, ти ми затваряш.

Омръзна ми. Не че те мразя.

Страхуваш се. Да не те опаря.

Защо думите все си погазваш.

 

Не зная колко на вратата ти тропат,

но телефонът ти все нахално звъни.

До късно вечер слушаш мъжкия ропот.

И все им казваш: По пътя друга хвани.

 

Лъган съм много, друго е при тебе.

Вече знам телефонът кога ще звъни.

На съдбата оставаш ми жребий.

Отивай при друг, но при мен се върни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....