Тази вечер при морето ще ида.

И в неговия скут ще притихна смирено.

После дълго ще си бъбрим

като стари приятели, верни.

Гледам в сумрака, притихнала,

и опитвам да вляза в разговор.

А вълните, уморени от тичане,

протягат се мързеливо…

С много нежност ще посрещнат те утрото,

засияват от радост, веднага,

щом с първите слънчеви искри,

припламват, и цял ден с вятъра се надбягват…

С порива на вятъра отново ще тръгнат, на разсъмване.

Блазе им, че могат поне да лудуват.

И после отново, притихнали,

при брега ще се връщат…

Завиждам им тайно,

за свободата, която имат,

но и тайно се радвам,

защото, щом на брега ме видят,

идват при мен и ме галят.

И ме канят на танц с морето.

Нека вятъра ми е кавалер тази вечер.

Нейде, в далечината примамват ме,

говорим си за любовта и вятъра.

Казват, че приличаш на него…

Ту нежен и палав, ту бурен, жесток си...

И… никога не прощаваш.

Времето сякаш е спряло…

И морето за теб ми разказа,

че видяло те скоро, самотен,

много болка в очите прочело…

Ще ме мъчат до съмнало думите им,

ще ме притиснат вълните в прегръдка жестока.

Всеки порив на вятъра

все по-навътре ще ме захвърля.

А соления вкус върху устните

ще изтрива последните слънчеви спомени…

Ще ме носят вълните, ще ме подхвърлят

по-надълбоко, без право на искане… за живота.

Есенно небе…

Дълбоко и влажно, над нас се е надвесило,

И плаче…

Сълзите му се сливат с нашите.

- И морето е тъжно понякога...