2 мая 2007 г., 11:32

При омбудсмана

715 0 9
При омбудусмана
отидох с въпрос:
какво е това сексуален тормоз?

Не е ли тормоз
и не е ли кошмар,
което го прави Калина с Ангар?

Той все й приказва,
приказва, приказва,
а тя му отказва, отказва, отказва!

И той се тормози,
а тя си нехае -
за хорските мъки не ще и да знае!

И няма ли
някъде съд да отсъди:
Калина най-сетне да спре да ме пъди!

Ще взема да пиша
до Страсбург за нея -
та цяла Европа да й се смее!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хехе..много забавно стихче!!!
    Ех,тази мома Калина....сигурно е с очи на кошута
    Сърце има ли таз жена, да отказва на Ангел, сега?
  • Зарежи я,да видиш как ще долети!!!
  • Сакън!
    Не се коли! Не е това решение!
    Живей, пък може и обрат да има...
    Та Калина даже и без грам съмнение
    да реши да стане твоята любима!

  • Благодаря на всички, които с отзивите си под това стихотворение ми изказахте съчувствието си! Много сте прави, че трябва да се осъзная. Но какво да правя, като
    това сърце - от нищо не разбира!
    То доводите на ума презира!
    На чувствата единствено подвластно,
    да моли и да страда е съгласно!

    А толкова е тъжна тази роля!
    Ще взема най-подир да се заколя!
  • Хей, Ангар, Калина ще я втаса...
    щом от Страсбург пратеник дофтаса!
    Бива ли таквъз сеир да става? Съд?
    Помоли й се отново - за последен път!
    Ако ли не ще - то страницата затвори!
    Стига хленчове любовни... и сълзи!
    Влюбен мъж си, но достойнството къде е?!
    Осъзнай, че тая булка май за тебе не е!
    Усмивки!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...