2.05.2007 г., 11:32

При омбудсмана

711 0 9
При омбудусмана
отидох с въпрос:
какво е това сексуален тормоз?

Не е ли тормоз
и не е ли кошмар,
което го прави Калина с Ангар?

Той все й приказва,
приказва, приказва,
а тя му отказва, отказва, отказва!

И той се тормози,
а тя си нехае -
за хорските мъки не ще и да знае!

И няма ли
някъде съд да отсъди:
Калина най-сетне да спре да ме пъди!

Ще взема да пиша
до Страсбург за нея -
та цяла Европа да й се смее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хехе..много забавно стихче!!!
    Ех,тази мома Калина....сигурно е с очи на кошута
    Сърце има ли таз жена, да отказва на Ангел, сега?
  • Зарежи я,да видиш как ще долети!!!
  • Сакън!
    Не се коли! Не е това решение!
    Живей, пък може и обрат да има...
    Та Калина даже и без грам съмнение
    да реши да стане твоята любима!

  • Благодаря на всички, които с отзивите си под това стихотворение ми изказахте съчувствието си! Много сте прави, че трябва да се осъзная. Но какво да правя, като
    това сърце - от нищо не разбира!
    То доводите на ума презира!
    На чувствата единствено подвластно,
    да моли и да страда е съгласно!

    А толкова е тъжна тази роля!
    Ще взема най-подир да се заколя!
  • Хей, Ангар, Калина ще я втаса...
    щом от Страсбург пратеник дофтаса!
    Бива ли таквъз сеир да става? Съд?
    Помоли й се отново - за последен път!
    Ако ли не ще - то страницата затвори!
    Стига хленчове любовни... и сълзи!
    Влюбен мъж си, но достойнството къде е?!
    Осъзнай, че тая булка май за тебе не е!
    Усмивки!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...