При теб
Луната надникна
иззад облак лениво,
непокорният вятър
свещиците звездни изгаси,
жълтите листа от клоните обрули,
духна поривисто,
вихрено към небето ги изви
и в тъмнината потъна
след тях.
Оголели,
дърветата останаха сами.
А ти си с мен…
с гласа си ме люлееш,
очите ти ме обгръщат с топлота,
докато ме повериш на съня
и той ме върне отново
при теб…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
