При теб е лятото. И топлите му дни,
играещи с мечти и пеперуди,
и слънцето... и вятъра дори,
и сянката на нещо несъбудено...
Във тебе диша цялото небе
с усмивка от ухаещи пастели
и с хоризонт - от мисли на дете,
играещо си - с облачета бели...
Във мен са сенките. И спомена за нас.
Погледнеш ли ги - нещо се обръща,
и всеки стон, и всеки минал час
превръща в дим - от неродена къща.
Във теб е всичко. Там е любовта.
Сърцето ú е скрито под мъглите,
а в нежните ú топли небеса
самотно скитат - сенки от орлите.
Край теб се люшкат нощните коси,
с които и съня ми все те гали,
и чакат в мен - мигът да преболи
и в твоите ръце... да се остави...
© Чавдар Все права защищены