1 дек. 2011 г., 09:46

При теб

958 0 8

При теб е лятото. И топлите му дни,
играещи с мечти и пеперуди,
и слънцето... и вятъра дори,
и сянката на нещо несъбудено...

 

Във тебе диша цялото небе
с усмивка от ухаещи пастели
и с хоризонт - от мисли на дете,
играещо си - с облачета бели...

 

Във мен са сенките. И спомена за нас.
Погледнеш ли ги - нещо се обръща,
и всеки стон, и всеки минал час
превръща в дим - от неродена къща.

 

Във теб е всичко. Там е любовта.
Сърцето ú е скрито под мъглите,
а в нежните ú топли небеса
самотно скитат - сенки от орлите.

 

Край теб се люшкат нощните коси,
с които и съня ми все те гали,
и чакат в мен - мигът да преболи
и в твоите ръце... да се остави...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...