При теб е лятото. И топлите му дни,
играещи с мечти и пеперуди,
и слънцето... и вятъра дори,
и сянката на нещо несъбудено...
Във тебе диша цялото небе
с усмивка от ухаещи пастели
и с хоризонт - от мисли на дете,
играещо си - с облачета бели...
Във мен са сенките. И спомена за нас.
Погледнеш ли ги - нещо се обръща,
и всеки стон, и всеки минал час
превръща в дим - от неродена къща. ...