При теб дойдох...
Потропах на вратата ти.
За огън.
И шепа светлина
за душата ми.
Да мога
късче топлина
да попия.
Морска мида
в шепи крия -
за теб.
Вземи я -
с бисер-сълза,
от сърцето отронена.
Уморено е.
Изпий я -
за да се вкамениш,
както каменна
душата ми е.
От твоя пламък изгорях -
сърце не ми остана,
вече не боли.
От очите ми разплакани
не спира да вали.
Студено е.
Вътре в мен.
Тъмно е.
И в слънчевия ден.
Затова дойдох при теб.
За огън.
И за светлина...
За огън.
И шепа светлина
за душата ми.
Да мога
късче топлина
да попия.
Морска мида
в шепи крия -
за теб.
Вземи я -
с бисер-сълза,
от сърцето отронена.
Уморено е.
Изпий я -
за да се вкамениш,
както каменна
душата ми е.
От твоя пламък изгорях -
сърце не ми остана,
вече не боли.
От очите ми разплакани
не спира да вали.
Студено е.
Вътре в мен.
Тъмно е.
И в слънчевия ден.
Затова дойдох при теб.
За огън.
И за светлина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Илиева Все права защищены
