При зъболекаря
Усещам порив под лявата буза.
Чувствам се жива кат' фототапет.
Не влиза главата ми в новата блуза.
Тръшкам се повече от мъж с 37,5°!
Зъб! Зъб лицето ми надува.
Боли ме, та потят ми се краката.
Зъболекар май ще трябва да ме излекува.
Горката, само зъб си нямах на главата!
Зъболекарят ме гледа строго.
Повтарям си да бъда смела.
На този стол не са умрели много...
Нека да започваме дуела!
От мене текват вир води.
Пулсира в мен сърцето и Зъбът.
- Не се страхувай, няма да боли!
- Да бе, чувала съм го и друг път!
- Ако има нещо, дай ми знак.
Търся скрити дири от съдбата.
Машинка чувам и го ритам с крак.
- Това е знак. Извади я от устата.
- Ама, госпожо, моля ви се, по - сериозно!
- Край! За тебе съм изчезнала безследно!
Ще лекувам зъбите си електронно.
Нали сега така е модерно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисерка Тодорова Все права защищены
