Може да го наречем групова тишина

Незапочната такава

Обаче

Ставаш

Решаваш че е време да се целунеш по бузата

Допиваш си снощната бира

В някакъв самоизтърсил се блян

Без лешници в хралупата

Гордо ти е

Привнесено

Полиредово

Пак ставаш

Вратът ти е изтънчено дебел

За кастата на романтичните жонгльори

Пушиш много

Много пушиш

Бирата свършва като нещо остатъчно

Има хора дето се взират

Кръщаваш облак на собствено име

Купуваш букет

Бъркаш в долапа

Обземаш се

Намираш лято и бележка:

„Мога да създам поезия от всичко.

(да ме извиняват хората с лопатите)

А „всичко” привършва толкова лесно...

Хау Аз казах”

Има хора дето се взират

В груповата тишина

На ничии стъпки

Пушиш в името на новия облак

Пушиш пак

Рисуваш си чаша

После обръщаш листа

Четеш:

„ТЯ плаче сърце

ТЯ беше обичана

ТЯ плаче сърце

ТЯ обичаше напук

Но сега ТЯ плаче сърце...

Очите й бездомен залив”

Рисуваш си бутилка

Статив

И художник

Пиете заедно

Надпиваш го

И някой чука на вратата

И някой се е взирал в тишината

Художниците събудете

Прибира се Палача 

24.12.2008г.