Прибира се Палача
Може да го наречем групова тишина
Незапочната такава
Обаче
Ставаш
Решаваш че е време да се целунеш по бузата
Допиваш си снощната бира
В някакъв самоизтърсил се блян
Без лешници в хралупата
Гордо ти е
Привнесено
Полиредово
Пак ставаш
Вратът ти е изтънчено дебел
За кастата на романтичните жонгльори
Пушиш много
Много пушиш
Бирата свършва като нещо остатъчно
Има хора дето се взират
Кръщаваш облак на собствено име
Купуваш букет
Бъркаш в долапа
Обземаш се
Намираш лято и бележка:
„Мога да създам поезия от всичко.
(да ме извиняват хората с лопатите)
А „всичко” привършва толкова лесно...
Хау Аз казах”
Има хора дето се взират
В груповата тишина
На ничии стъпки
Пушиш в името на новия облак
Пушиш пак
Рисуваш си чаша
После обръщаш листа
Четеш:
„ТЯ плаче сърце
ТЯ беше обичана
ТЯ плаче сърце
ТЯ обичаше напук
Но сега ТЯ плаче сърце...
Очите й бездомен залив”
Рисуваш си бутилка
Статив
И художник
Пиете заедно
Надпиваш го
И някой чука на вратата
И някой се е взирал в тишината
Художниците събудете
Прибира се Палача
24.12.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
