22 дек. 2024 г., 11:01

Прибирам се във своята душа

338 3 1

ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША

 

… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –

и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,

зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,

и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей!

Светът е занемял, с какво ли мога – нима със стихче? – да го утеша,

 

и – грохнал като стар тибетски йога, прибирам се във своята душа,

все ще дочакам идещата пролет! – да ми се върне с птичите ята! –

аз толкова години Бога молех за слънчице, за шепа топлота.

Защо не съм Вълшебникът с килима, за вас, да сторя всичко, съм готов!

Пред прага на връхлитащата зима ви подарявам бездни от Любов!

 

20 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...