22 дек. 2024 г., 11:01

Прибирам се във своята душа

345 3 1

ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША

 

… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –

и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,

зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,

и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей!

Светът е занемял, с какво ли мога – нима със стихче? – да го утеша,

 

и – грохнал като стар тибетски йога, прибирам се във своята душа,

все ще дочакам идещата пролет! – да ми се върне с птичите ята! –

аз толкова години Бога молех за слънчице, за шепа топлота.

Защо не съм Вълшебникът с килима, за вас, да сторя всичко, съм готов!

Пред прага на връхлитащата зима ви подарявам бездни от Любов!

 

20 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...