Прибирам се във своята душа

ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША

… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –

и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,

зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,

и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей!

Светът е занемял, с какво ли мога – нима със стихче? – да го утеша,

и – грохнал като стар тибетски йога, прибирам се във своята душа,

все ще дочакам идещата пролет! – да ми се върне с птичите ята! –

аз толкова години Бога молех за слънчице, за шепа топлота.

Защо не съм Вълшебникът с килима, за вас, да сторя всичко, съм готов!

Пред прага на връхлитащата зима ви подарявам бездни от Любов!

20 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 30 ч.