Dec 22, 2024, 11:01 AM

Прибирам се във своята душа

  Poetry
336 3 1

ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША

 

… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –

и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,

зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,

и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей!

Светът е занемял, с какво ли мога – нима със стихче? – да го утеша,

 

и – грохнал като стар тибетски йога, прибирам се във своята душа,

все ще дочакам идещата пролет! – да ми се върне с птичите ята! –

аз толкова години Бога молех за слънчице, за шепа топлота.

Защо не съм Вълшебникът с килима, за вас, да сторя всичко, съм готов!

Пред прага на връхлитащата зима ви подарявам бездни от Любов!

 

20 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 30 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...