ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей!
Светът е занемял, с какво ли мога – нима със стихче? – да го утеша,
и – грохнал като стар тибетски йога, прибирам се във своята душа,
все ще дочакам идещата пролет! – да ми се върне с птичите ята! –
аз толкова години Бога молех за слънчице, за шепа топлота.
Защо не съм Вълшебникът с килима, за вас, да сторя всичко, съм готов!
Пред прага на връхлитащата зима ви подарявам бездни от Любов!
20 декемврий 2024 г.
гр. Варна, 13, 30 ч.
© Валери Станков Всички права запазени