24 сент. 2020 г., 10:32

Прибиране в къшлата

531 0 2

 

 

 

Пак звъннаха наблизо, не бе сън.

Погледнах към върха - прибираше се стадото.

Пастирът беше гневен, псуваше наред,

бях омагьосана от песента на чанове.

Навярно той е прав - денят бе окъсял,

настъпваше нощта почти изневиделица.

От стръмните чукари лъха хлад,

накриво ако стъпи, няма втора версия.

Разпръскваше се стоката, съзряла стрък трева -

макар и изгоряла, още жилава.

От памтивека надпревара и борба

за хляба труден в нощвите на битието.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми допадна равният, сериозен тон на стиха като контрапункт на трудното битие!
  • Да, песента на чановете наистина омагьосва...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...