Прибиране в къшлата

24 сент. 2020 г., 10:32

Поэзия » Философская

319 0 2

Пак звъннаха наблизо, не бе сън.

Погледнах към върха - прибираше се стадото.

Пастирът беше гневен, псуваше наред,

бях омагьосана от песента на чанове.

Навярно той е прав - денят бе окъсял,

настъпваше нощта почти изневиделица.

От стръмните чукари лъха хлад,

накриво ако стъпи, няма втора версия.

Разпръскваше се стоката, съзряла стрък трева -

макар и изгоряла, още жилава.

От памтивека надпревара и борба

за хляба труден в нощвите на битието.

Katriona (Кети Рашева)

2020-09-26T16:00:34+03:00

Много ми допадна равният, сериозен тон на стиха като контрапункт на трудното битие!
ДИС (Деа)

2020-09-24T17:39:07+03:00

Да, песента на чановете наистина омагьосва...