Пак звъннаха наблизо, не бе сън.
Погледнах към върха - прибираше се стадото.
Пастирът беше гневен, псуваше наред,
бях омагьосана от песента на чанове.
Навярно той е прав - денят бе окъсял,
настъпваше нощта почти изневиделица.
От стръмните чукари лъха хлад,
накриво ако стъпи, няма втора версия.
Разпръскваше се стоката, съзряла стрък трева -
макар и изгоряла, още жилава.
От памтивека надпревара и борба
за хляба труден в нощвите на битието.