Прибой
ПРИБОЙ
Преваля` в очите на майките,
до гроб ще се кръстят удавени.
Прегракнало-неми са чайките
в море от сълзи изоставени...
Прибоят завихрил е спомени -
синовете там са възкръснали!
Късчета Вяра отронени
попиват отляво през пръстите.
И чезне на битката грохота,
отнел деня им през пламъци.
И връщат се живи през прохода,
разчупил им хляба на залъци.
Прииждат! Дали ще са същите -
надвили смъртта, устремени...
А пролет прокужда от къщите
бездушните нощи студени...
---------------------------------------------------
Преваля` в очите на майките,
живец със прибоя потърсили.
Прегракнало-неми са чайките,
издъхващи в отливни късове.
25.12.2009.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Яков Все права защищены
