3 feb 2010, 9:10

Прибой

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

              ПРИБОЙ

 

Преваля` в очите на майките,

до гроб ще се кръстят удавени.

Прегракнало-неми са чайките

в море от сълзи изоставени...

Прибоят завихрил е спомени -

синовете там са възкръснали!

Късчета Вяра отронени

попиват отляво през пръстите.

И чезне на битката грохота,

отнел деня им през пламъци.

И връщат се живи през прохода,

разчупил им хляба на залъци.

Прииждат! Дали ще са същите -

надвили смъртта, устремени...

А пролет прокужда от къщите

бездушните нощи студени...

---------------------------------------------------

Преваля` в очите на майките,

живец със прибоя потърсили.

Прегракнало-неми са чайките,

издъхващи в отливни късове.

 

25.12.2009.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих! Поздрав!
  • виликолепен стих...
    радвам ти се, Еди...аплодисменти!
  • Съгласен съм с petinka67...Стихът е силен и завладяващ - сякаш самият аз се завръщам от битка - но се е изгубил в потока от произведения в сайта и остава неоценен по достойнство!За съжаление.От мен обаче поздрави!
  • Винаги ще се чудя как така остава незабелязан такъв чудесен стих!?
    Поздравления, Еди!!!
  • Прекрасно стихотворение, Еди!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...