Прибрах те в стих
Ще бъда много силна, много смела,
когато някой ден отидеш си завинаги!
И сто причини ще намеря
да продължа! Защото знам, че винаги
част от мен ще си!
Ще живееш в сълзите ми
и в дланите си аз ще те събирам.
Ще живееш в мечтите ми, защото те са чисти
те са святи (като любовта ти)! Добре разбирам!
След себе си ще оставиш снегове
(и няма лесно те да се стопят)!
А в мъничкото ми сърце
спомените дълго ще болят!
И този край за мен ще е начало,
може би на дълги, скучни дни.
Но знам, разделеното остава цяло
и сто Вселени да го делят дори!
И в усмивки ще се преръщат моите сълзи,
дори когато напълно осъзная, че не си до мен!
И тайно ще се надявам, че всъщност тук си,
но просто не можем да се засечем!
... Ще бъда много силна, обещавам ти!
Дори от мен да си далече.
Защото знай – прибрах те в стих!
И винаги оставаш тук! Оставаш вечен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванеса Все права защищены
Много ти харесах стиховете!Благодаря ти,че те има!и за:
