24 feb 2010, 12:34

Прибрах те в стих

  Poesía
2K 0 9

Ще бъда много силна, много смела,

когато някой ден отидеш си завинаги!

И сто причини ще намеря

да продължа! Защото знам, че винаги

част от мен ще си!

Ще живееш в сълзите ми

и в дланите си аз ще те събирам.

Ще живееш в мечтите ми, защото те са чисти

те са святи (като любовта ти)! Добре разбирам!

След себе си ще оставиш снегове

(и няма лесно те да се стопят)!

А в мъничкото ми сърце

спомените дълго ще болят!

И този край за мен ще е начало,

може би на дълги, скучни дни.

Но знам, разделеното остава цяло

и сто Вселени да го делят дори!

 

И в усмивки ще се преръщат моите сълзи,

дори когато напълно осъзная, че не си до мен!

И тайно ще се надявам, че всъщност тук си,

но просто не можем да се засечем!

... Ще бъда много силна, обещавам ти!

Дори от мен да си далече.

Защото знай – прибрах те в стих!

И винаги оставаш тук! Оставаш вечен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...