Ще бъда много силна, много смела,
когато някой ден отидеш си завинаги!
И сто причини ще намеря
да продължа! Защото знам, че винаги
част от мен ще си!
Ще живееш в сълзите ми
и в дланите си аз ще те събирам.
Ще живееш в мечтите ми, защото те са чисти
те са святи (като любовта ти)! Добре разбирам!
След себе си ще оставиш снегове
(и няма лесно те да се стопят)!
А в мъничкото ми сърце
спомените дълго ще болят!
И този край за мен ще е начало,
може би на дълги, скучни дни.
Но знам, разделеното остава цяло
и сто Вселени да го делят дори!
И в усмивки ще се преръщат моите сълзи,
дори когато напълно осъзная, че не си до мен!
И тайно ще се надявам, че всъщност тук си,
но просто не можем да се засечем!
... Ще бъда много силна, обещавам ти!
Дори от мен да си далече.
Защото знай – прибрах те в стих!
И винаги оставаш тук! Оставаш вечен!
© Ванеса Всички права запазени
"И тайно ще се надявам, че всъщност тук си,
но просто не можем да се засечем!
... Ще бъда много силна, обещавам ти!
Дори от мен да си далече.
Защото знай – прибрах те в стих!
И винаги оставаш тук! Оставаш вечен!"