Прибързано
Дали не те изпуснах вече
да си от мене много далече.
Чувтсвам се като в бодливи окови,
бавно нещо ни болезнено трови.
Изпепеляващ огън гори в очите,
изгаря болезнена рана в гърдите.
Задушаваме се от разочарование
и сме на крачка от безразличие.
Неизречените обиди ни тежат,
да изгарят устните продължават.
Стигнахме до пропаст бездънна.
Обявихме мълчание с постъпка Необмислена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Николова Все права защищены
