6.05.2011 г., 23:15 ч.

Прибързано 

  Поезия
730 0 5

Дали не те изпуснах вече

да си от мене много далече.

Чувтсвам се като в бодливи окови,

бавно нещо ни болезнено трови.

 

Изпепеляващ огън гори в очите,

изгаря болезнена рана в гърдите.

Задушаваме се от разочарование

и сме на крачка от безразличие.

 

Неизречените обиди ни тежат,

да изгарят устните продължават.

Стигнахме до пропаст бездънна.

Обявихме мълчание с постъпка Необмислена.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??