Дали не те изпуснах вече
да си от мене много далече.
Чувтсвам се като в бодливи окови,
бавно нещо ни болезнено трови.
Изпепеляващ огън гори в очите,
изгаря болезнена рана в гърдите.
Задушаваме се от разочарование
и сме на крачка от безразличие.
Неизречените обиди ни тежат,
да изгарят устните продължават.
Стигнахме до пропаст бездънна.
Обявихме мълчание с постъпка Необмислена.
© Александра Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
