May 6, 2011, 11:15 PM

Прибързано 

  Poetry
727 0 5

Дали не те изпуснах вече

да си от мене много далече.

Чувтсвам се като в бодливи окови,

бавно нещо ни болезнено трови.

 

Изпепеляващ огън гори в очите,

изгаря болезнена рана в гърдите.

Задушаваме се от разочарование

и сме на крачка от безразличие.

 

Неизречените обиди ни тежат,

да изгарят устните продължават.

Стигнахме до пропаст бездънна.

Обявихме мълчание с постъпка Необмислена.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??