Причастие
Причастие
(ТричастиЕ)
Толкова ми се умира вече от очи с плаващи галерии,
с брегове познати и непълнени. Народ чака, Боже, народ
и преселението... От толкова голота по себе си да се покрият,
та макар и почернели, помътнели, да се изплачат в мъка и пак
да се открият. Толкова им се умира вече. Преди думите...
преди всичко. А аз не помня, Боже, нищичко
и май е време да си поговорим.
И прощавай, но не съм гладна,
а сол със вино не върви.
Знаеш ли,
върни
светулките
поне за малко,
долу.
Нека
зали(пс)ват
като спомен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Все права защищены
