Причастие
Причастие
(ТричастиЕ)
Толкова ми се умира вече от очи с плаващи галерии,
с брегове познати и непълнени. Народ чака, Боже, народ
и преселението... От толкова голота по себе си да се покрият,
та макар и почернели, помътнели, да се изплачат в мъка и пак
да се открият. Толкова им се умира вече. Преди думите...
преди всичко. А аз не помня, Боже, нищичко
и май е време да си поговорим.
И прощавай, но не съм гладна,
а сол със вино не върви.
Знаеш ли,
върни
светулките
поне за малко,
долу.
Нека
зали(пс)ват
като спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
