ПРИЧИНА БЕЗ ПОВОД
Р.Чакърова
И той ли? Последният щъркел
остана вдовец посред лято?...
Щурецът си тръгна объркан
от пресния гроб покрай блатото...
Платили му бяха за сватба
и валсове беше научил.
Да идва защо ли му трябваше?...
И тази неделя - не случи.
Но бъчвите, виж, не отказаха
да леят наздравици тумбести.
(И совите нищо не казаха,
и нищо не беше учудващо...)
От случая тръгна мълвата
за новия график сезонен.
В излишък заспаха цветята,
върбите заплакаха с клони...
Нали са ги кръстили плачещи -
и всичко бе някак си редно.
Зеленото явно не значеше
друго, а само - последно...
Една богомолка сконфузено
от срам пред дъжда се прекръсти.
И вятърът, някак си южно,
напомняше мнимо присъствие.
А някакво плахо възникване
си търсеше своя причина
без повод отново да свикне
с цвета на небесното синьо...
Лондон 2016 '
© Rositsa Chakarova Все права защищены