Приемам надеждата-
дар от връхлетялата обич.
Не разбирам какво е грях
и с Магдалините
споделям съдбата си...
Приютявам
до вчера разкъсано слънце
и от калейдоскопа му
създавам началото.
Изгорих очите си,
но стоплих дланите,
защото с тях ще те прегръщам.
Разплетох косите си срещу вятър...
© Маргарита Василева Все права защищены