pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
29 нояб. 2022 г., 13:30

Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 3 

  Поэзия » Для детей
562 2 17

 

 

ПЪРВИ УРОК ПО ЛОВУВАНЕ

 

 

Майката подуши - вкъщи са децата.

Джаки се промуши плахо през вратата

и подви опашка зад една саксия.

- Няма нищо страшно! Тука ще се скрия! -

мислеше юнакът, скитал в тъмнината.

- Ревльо, пак си плакал! - го подразни братът

с вкусната окраска в цвят на шоколади.

- Хей, ще те одраскам! - Джакомо извади

бързо остри нокти и му се озъби.

- Махай се от тука, лошо коте Бърди!

Братът заядливец тихичко побегна.

Той не бе ленивец, ала се излегна

на една красива черга пред дивана.

Сузи мълчаливо от фотьойла стана

и със строгост дива сдъвка му ушите.

- Знай, не ти отива! За да се сдобрите,

днес на лов ще идем, палави момчета.

Искам да ви видя като бойна чета!

Бърди, неочаквал заповед такава,

взе да се оплаква, че глава корава

вчера потрашил е като гонел мишка.

- Бях ли разрешила? Смятам за излишно

днес да мрънкаш, сякаш ние сме ти криви!

Може да си сбъркал, да не си щастливо,

но послушай мама – днес на лов сме ние.

Двама ли сте само? Чарли где се крие?

Скокна зад пердето малка топка рижа.

Беше тя детето, дето с много грижи

Сузи бе спасила в зимната вихрушка.

Беше го родила, не да я напуска.

Още отналачо трябва да се бориш.

Мама бе разбрала с Чарли що да стори.

Топлина му даде, с мляко съживи го.

Лапичка подаде той, а тя разтри го

и след десетина дни на много грижи

другите надмина тази топка рижа.

Чарли я погледна право във очите.

После се протегна и с надежди скрити

тръгна след колона жива от братлета.

Сузи бе доволна. Сбрала беше чета

и повела всички в лов да обучава.

Като ученичка изживя тогава

тя урок с баща си – котарак ловджия.

Бързо обеща си нищо да не крие

и да им покаже скрита във тревата,

как не диша даже, но с отскок краката

мигом се задвижват, щом напада плячка.

Тя е с гръб, не вижда, дебнат я на крачка

и не подозира, че отзад се целят.

Котката се взира и треви треперят,

а след скока вече смачкани полягат.

- Мамо, – Бърди рече – колко се полагат

на един да хване? Сузи му отвърна:

- Само калпазанин, мишка ако зърне,

няма да успее с нея да вечеря.

И ще му се смее котешката челяд.

Прошумя наблизо стар мишок с мустаци.

Чарли се облиза, мама даде знаци

и, зад пън прикрити, всички се снишиха.

Погледите впити те не промениха.

Сузи се понесе рязко като шпага

и мишока стресна. Както се полага,

той закриволичи и се шмугна смело

в някаква картича дупка със тунели.

- Входа пред скалата бързо обградете! –

викна на децата тя, но предпочете

лично да причака скрития смелчага.

Знаеше, че в мрака няма да избяга.

Всъщност, тъй и стана. Сузи беше права.

Тя мишока хвана. Хвърли го наляво,

после го преметна, сякаш си играе.

В нея пак просветна мисъл, че това е

пръв урок за всички мамини котаци.

Щръкнали иглички – техните мустаци

бяха затрептели от една възбуда.

- Вече сте видели как се прави. Чуден

беше днес урокът. Утре – продължавам.

Хапвайте мишока, аз на вас го давам.

 

Следва:....

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Права си! Животът своето изисква
    и се учиш бързо как да оцеляваш.
    Не е моя, Доче, тази мъдра мисъл –
    щом ти се живее, се приспособяваш...
  • Малко за мишока тъжничко ми стана,
    (знам че няма котка вегетариана.)
    Че животът винаги своето си иска
    или си притиснат или теб притискат.
  • Боби, може би те ще покажат, че не са "чудовища", а и ние не трябва да ги определяме по този начин. Законът на природата важи за всички. Приветствам те на моята страничка и затова, че уважи новия ми детски проект!💖
  • Харесва ми стихчето, както и имената на малките, котешки чудовища. 😊 Горкият мишок! 😕
  • Хареса ли ти? Предишните ми детски проекти имаха по-добра посещаемост, но важното е, че ти си тук! Благодаря за добрите думи, Генек!
  • Много хубаво и красиво.
  • Вики, зарадва ме много с коментара си и с това, че си готова да дадеш обич на немирниците ми!💖Историите започнаха да ме увличат и аз самата нямам търпение да видя какво ще се случи с тях нататък. Готова съм да пиша дори през нощта! Ах хакви провокатори на творчество са те!
  • Представих си котешката дружина и тайно се пожелах да гушна немирните ученици на Сузи.
  • Ако съм го направила заразно, значи съм се справила, Тоти. Нали и малките котаци трябва да тръгнат по пътя на мама. Макар че, искрено да си призная, малко се страхувах как ще се приеме този техен лов, който води до унищожаване на други животни. Но това са законите на природата! Човекът също унищожава, за да живее.
  • Като стана коте, искам да съм мама
    и да имам също четичка голяма,
    нокти ще наточа и ден, ако случа,
    мишки да ловят, всички ще науча.
    Много е заразно, .
    Поздрави! Успех!
  • Това усмихнато човече приемам като знак, че ти е харесало, Пепи. Дано да е така!
  • !
  • Деска, приказките римушки са ми на сърце, когато ги творя и споделям с аудиторията и е хубаво, че това се усеща от читателите! Благодаря за добрите думи!💖
    Невероятно чисто и приличащо на искрящ детски поглед е отношението ти към моите произведения за деца, миличка Скити!💖💛💚Думите ти ме трогнаха дълбоко! Твоят коментар за мен беше истинска сърдечна прегръдка! (С)💕
  • Майстор си на детските римушки, Мари!❤
  • Мари, колко сладко разказваш... Твоите детски римувани приказки са невероятни! Винаги ме караш да се чувствам като малко дете! 🧚‍♀️💖
  • Браво - думичка от пет
    буквички е. За късмет
    равностойна на петица.
    Сякаш пак сме ученици
    и очакваме във клас
    друг да оценява нас.❗💖💞

    Благодаря, мила Иржи!
  • Така описано, сякаш те видях да дебнеш и ти, та с подробност да пресъздадеш събитието! Неповторима си, Мария, с тоя разказвателен стил, без да нарушаваш нито рима, нито ритъма! И дребно събитийце, можеш да опишеш в цяла поема и да не бъде отегчително! Браво!
Предложения
: ??:??