Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 3
ПЪРВИ УРОК ПО ЛОВУВАНЕ
Майката подуши - вкъщи са децата.
Джаки се промуши плахо през вратата
и подви опашка зад една саксия.
- Няма нищо страшно! Тука ще се скрия! -
мислеше юнакът, скитал в тъмнината.
- Ревльо, пак си плакал! - го подразни братът
с вкусната окраска в цвят на шоколади.
- Хей, ще те одраскам! - Джакомо извади
бързо остри нокти и му се озъби.
- Махай се от тука, лошо коте Бърди!
Братът заядливец тихичко побегна.
Той не бе ленивец, ала се излегна
на една красива черга пред дивана.
Сузи мълчаливо от фотьойла стана
и със строгост дива сдъвка му ушите.
- Знай, не ти отива! За да се сдобрите,
днес на лов ще идем, палави момчета.
Искам да ви видя като бойна чета!
Бърди, неочаквал заповед такава,
взе да се оплаква, че глава корава
вчера потрашил е като гонел мишка.
- Бях ли разрешила? Смятам за излишно
днес да мрънкаш, сякаш ние сме ти криви!
Може да си сбъркал, да не си щастливо,
но послушай мама – днес на лов сме ние.
Двама ли сте само? Чарли где се крие?
Скокна зад пердето малка топка рижа.
Беше тя детето, дето с много грижи
Сузи бе спасила в зимната вихрушка.
Беше го родила, не да я напуска.
Още отналачо трябва да се бориш.
Мама бе разбрала с Чарли що да стори.
Топлина му даде, с мляко съживи го.
Лапичка подаде той, а тя разтри го
и след десетина дни на много грижи
другите надмина тази топка рижа.
Чарли я погледна право във очите.
После се протегна и с надежди скрити
тръгна след колона жива от братлета.
Сузи бе доволна. Сбрала беше чета
и повела всички в лов да обучава.
Като ученичка изживя тогава
тя урок с баща си – котарак ловджия.
Бързо обеща си нищо да не крие
и да им покаже скрита във тревата,
как не диша даже, но с отскок краката
мигом се задвижват, щом напада плячка.
Тя е с гръб, не вижда, дебнат я на крачка
и не подозира, че отзад се целят.
Котката се взира и треви треперят,
а след скока вече смачкани полягат.
- Мамо, – Бърди рече – колко се полагат
на един да хване? Сузи му отвърна:
- Само калпазанин, мишка ако зърне,
няма да успее с нея да вечеря.
И ще му се смее котешката челяд.
Прошумя наблизо стар мишок с мустаци.
Чарли се облиза, мама даде знаци
и, зад пън прикрити, всички се снишиха.
Погледите впити те не промениха.
Сузи се понесе рязко като шпага
и мишока стресна. Както се полага,
той закриволичи и се шмугна смело
в някаква картича дупка със тунели.
- Входа пред скалата бързо обградете! –
викна на децата тя, но предпочете
лично да причака скрития смелчага.
Знаеше, че в мрака няма да избяга.
Всъщност, тъй и стана. Сузи беше права.
Тя мишока хвана. Хвърли го наляво,
после го преметна, сякаш си играе.
В нея пак просветна мисъл, че това е
пръв урок за всички мамини котаци.
Щръкнали иглички – техните мустаци
бяха затрептели от една възбуда.
- Вече сте видели как се прави. Чуден
беше днес урокът. Утре – продължавам.
Хапвайте мишока, аз на вас го давам.
Следва:....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
