12 мар. 2009 г., 19:08

Приказка

1.1K 1 3

        Приказка

 

Във един прекрасен ден

срещнах чудна хубавица.

Тя загледа се във мен

и отмина кат царица.

 

Бях на пясъчния бряг,

чайките над мен летяха.

Шепота на морски бриз

с моите мечти се сляха.

 

Тя с изваяна снага

и с очи кат незабравки.

С руса къдрава коса

и червени устни ярки.

 

Тя отмина и във мен

гръмнаха фанфари - зная,

че във този чуден ден,

трябва аз да я омая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Райчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...