Приказка
Във един прекрасен ден
срещнах чудна хубавица.
Тя загледа се във мен
и отмина кат царица.
Бях на пясъчния бряг,
чайките над мен летяха.
Шепота на морски бриз
с моите мечти се сляха.
Тя с изваяна снага
и с очи кат незабравки.
С руса къдрава коса
и червени устни ярки.
Тя отмина и във мен
гръмнаха фанфари - зная,
че във този чуден ден,
трябва аз да я омая.
© Пепа Райчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
