12.03.2009 г., 19:08

Приказка

1.1K 1 3

        Приказка

 

Във един прекрасен ден

срещнах чудна хубавица.

Тя загледа се във мен

и отмина кат царица.

 

Бях на пясъчния бряг,

чайките над мен летяха.

Шепота на морски бриз

с моите мечти се сляха.

 

Тя с изваяна снага

и с очи кат незабравки.

С руса къдрава коса

и червени устни ярки.

 

Тя отмина и във мен

гръмнаха фанфари - зная,

че във този чуден ден,

трябва аз да я омая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...