12.03.2009 г., 19:08

Приказка

1.1K 1 3

        Приказка

 

Във един прекрасен ден

срещнах чудна хубавица.

Тя загледа се във мен

и отмина кат царица.

 

Бях на пясъчния бряг,

чайките над мен летяха.

Шепота на морски бриз

с моите мечти се сляха.

 

Тя с изваяна снага

и с очи кат незабравки.

С руса къдрава коса

и червени устни ярки.

 

Тя отмина и във мен

гръмнаха фанфари - зная,

че във този чуден ден,

трябва аз да я омая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...