ПРИКАЗКА

И без теб живея, но... без сърце!

И без теб ще продължа...

И ще вървя назад, а не напред!

Уморена ще се връщам, за да те открия!
И ще те намеря... И ще те прегръщам!

А може би си фантазирам?... Не!

Не съм дете, но рисувам мечти.

В тях си и ти - ти за мен си света!

Става топло и красиво! Мечтая си...

И пак съм щастлива!!!

Докосвам те... но теб те няма!

Боли... все още си ти!

Очите давят се в сълзи!

Безкрайно съм сама! Болката остава...

Къде е смехът???

Търся любовта ти с поглед на дете.

И рисувам в мечтите си твоето лице!

Ще продължа да те обичам!

Приказка си в моя ден!

Ти си моят рай прекрасен...

Да напишем хубав край!

А може би това е нашта приказка безкрай!

В моето сърце мястото е твое!

Обичам те... Не е достатъчно, нали?

Повярвай - това сме АЗ и ТИ!

Да бъдем с теб приятели добри!
Аз мога, ами ти?

Ти искаш ли ме в своите мечти?

Аз искам да те има в мойте дни!

Приказката е хубава, нали?

Нека продължи...

Нека се обичаме поне в мечти!

Това не може никой... никой да ни забрани!

Обичта ни е безкрайно тъжна...

Страшно много ни боли!