8 июл. 2009 г., 11:09  

Приказка

984 0 3

Вървя незнайно накъде,
пред мен безбрежни светове
стоят зад мрежести криле
и шепнат за великите царе.

 

***

 

Зад този пъстър океан,
зад залива, от залеза огрян,
зад скритата гора от свян
се скита призрак тих и ням.

 

В ризница и шлем облечен,
във век от назе тъй далечен,
на своята любов обречен,
горял цял в огън вечен.

 

И с дни той търсил своята принцеса,
земите тъмни питал той къде са,
мечтал за връщане във родната Одеса
със своята принцеса Теса.

 

Разказвал своите истории,
несравними и с безброй герои,
но след множество порои
сбогувал се с мечтите свои...

Залисан в залеза огрян,
далеч зад този океан,
все още пита тих и ням
и скита из гората сам.

***

 

Вървя незнайно накъде,
пред мен безбрежни светове
стоят зад мрежести криле
и шепнат за изгубени царе.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...