Вървя незнайно накъде,
пред мен безбрежни светове
стоят зад мрежести криле
и шепнат за великите царе.
***
Зад този пъстър океан,
зад залива, от залеза огрян,
зад скритата гора от свян
се скита призрак тих и ням.
В ризница и шлем облечен,
във век от назе тъй далечен,
на своята любов обречен,
горял цял в огън вечен.
И с дни той търсил своята принцеса,
земите тъмни питал той къде са,
мечтал за връщане във родната Одеса
със своята принцеса Теса.
Разказвал своите истории,
несравними и с безброй герои,
но след множество порои
сбогувал се с мечтите свои...
Залисан в залеза огрян,
далеч зад този океан,
все още пита тих и ням
и скита из гората сам.
***
Вървя незнайно накъде,
пред мен безбрежни светове
стоят зад мрежести криле
и шепнат за изгубени царе.
© Дани Всички права запазени