8.07.2009 г., 11:09 ч.  

Приказка 

  Поезия » Друга
691 0 3

Вървя незнайно накъде,
пред мен безбрежни светове
стоят зад мрежести криле
и шепнат за великите царе.

 

***

 

Зад този пъстър океан,
зад залива, от залеза огрян,
зад скритата гора от свян
се скита призрак тих и ням.

 

В ризница и шлем облечен,
във век от назе тъй далечен,
на своята любов обречен,
горял цял в огън вечен.

 

И с дни той търсил своята принцеса,
земите тъмни питал той къде са,
мечтал за връщане във родната Одеса
със своята принцеса Теса.

 

Разказвал своите истории,
несравними и с безброй герои,
но след множество порои
сбогувал се с мечтите свои...

Залисан в залеза огрян,
далеч зад този океан,
все още пита тих и ням
и скита из гората сам.

***

 

Вървя незнайно накъде,
пред мен безбрежни светове
стоят зад мрежести криле
и шепнат за изгубени царе.

 

 

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??