17 окт. 2013 г., 11:50

Приказка без край

521 0 0

Една жена ми благодари

че получи похвала от мен.

Не ти, аз трябва да ти благодаря.

Защото си жена.

С тези думи искам да започна приказка

за теб, за другите жени.

Питаш ме откъде ми идва това веселие.

Ще ти кажа, душко.

От вашите сърца, от вашето излъчване

достигащи до мен.

Да знаеш как влияете на мен.

Преди не го разбирах, може би не бях съзрял,

макар на години да съм голям.

Тази приказка няма да има край,

докато вие сте до нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...